почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Миша, братът на нашия малолетен Левик, тича всяка сутрин в парка. Той мечтае да напише и продаде изгодно сценарий за игрален филм. Всъщност, това е всичко за Миша.

Какво още? А, да, още — днес падна ютията, сгромоляса се на пода и се разлетя на части. Завърши живота си с трудово самоубийство. Но това, разбира се, са житейски дреболии. Предишната ютия също не умря от естествена смърт: Кабелът й беше прегризан от Бакстер. Бакстер е моето куче, порода боксер. Когато захапе пръчка, по изражението на лицето и дълбоко спотаените, непрочитаеми мисли в очите, заприличва на Чърчил. Така гледат само най-великите политици, преданите кучета и безнадеждно болните. В очите им на маслени кръгове плава обречеността.

В този момент вече съобразявах трудно, как по-отчетливо да възприема действителността. За да изглежда реална, не й достигаше месо, а за да бъде бълнуване, измислица, фантазия, феерия — въображението бе малко, изобретателността също. Университетът, бившата цел и смисъл в крайна сметка на две — три години от моя, все още кратък живот, изведнъж се превърна в чудовище, изсмукващо жизнената енергия. Нощем започнаха да ми се присънват сияещият му шпил и алеи — тривиално. Слабосилното старче Фройд потрива сухите си ръчички…

Момичетата искаха преди всичко да открият мъжагите в младите мъже. Но юнците разиграваха сцени от въображаеми пиеси за хомосексуалисти, говореха, замятайки коси и примижаваха лъстиво. Техните ухажвания не стигаха по-далече от непохватни докосвания, а върхът на финеса им — нахално предложение за леглото.

Не е изключено моите несполуки в личния ми живот да са подпомогнати от вида ми на русалка с винаги пуснати руски коси, известна доза привлекателност и нещо неуловимо, което никой не знае как да назове, но притеглящо всички. Подозирам, че съм била красива, защото чувах любовни признания поне веднъж месечно, а и в това ме убеждаваше изказването на брат ми:

— Момичета представяха автомобилите на изложбата. Това е проста работа. И ти можеш да се справиш. Да знаеш, така аз се запознах с една. Те, разбираш ли, избират специално красивите …

Но не винаги той беше словоохотлив, моят брат.

Ей ги на, тези вчерашни сукалчета, млади козички, изпадащи в отчаяние пред огледалото всяка сутрин, които правят в банята това, за което в приличното общество не се говори на висок глас … Тези енергични, но безволеви скокливки, излъчващи сладникаво-непоносимото премаляване на вчерашните подрастващи… Със замаяни от собствената си смелост глави, с болки в слабините и треперещи колена, те пристъпват към моите връстници.

Връстниците ми — о, връстниците ми, напротив, те са от съвсем друг род. От тях лъха на скъпи парфюми, те избират придирчиво в модните магазини ту гащички, то полички, и се учат как вечер да привлекат съблазнително мъжкото внимание върху себе си … От връстниците си, ако и да не искат стихове, то искат да ги заведат на кафе, а модерният миниатюрен джиесем вече от половин година се смята за най-желаният подарък.

В тази обстановка на свирепеещата реалност, след мистичните откровения и другите заблуди, аз се оказах тук, решена за своя беда да завърша универститета и с това да свърша с него веднъж завинаги. На седемнадесет и дори на осемнадесет ме увличаха момчешките разговори за вечната любов, но, както показа практиката, такава любов в това време трае половин седмица и малко повече, най-много до половин година. Във всеки случай, вечността за мен и тогава бе нещо твърде продължително.

Безразборно раздавайки целувки и шамари (невъздържаност, юношески максимализъм!) наляво и надясно, нашата героиня приближи границата, зад която, след която…. Извинете, но авторът, сякаш започна да се обърква. С две думи, дойде й времето, и тя се влюби. Влюби се толкова весело и безотговорно от самото начало, както впрочем, правеше и всичко останало.

— Тук и сега?

— Не! Не тук и утре.

Впрочем, пуснаха скоро Тартинич от психиатрията — висок, суховат и несъразмерен, военните наричат такъв човек «гофриран маркуч». Той се блещи на света с изплашени очи и никак не свиква с мисълта, че коридорът на болницата е свършил и може да отиде във всяка една от четирите посоки на света. Прегърбен, неприспособен за живота. Жал ми е за него, та чак ми е болно. Да попаднеш в лудницата, това е едва ли не най-висшият начин да се разделиш с илюзиите в такъв свят, като нашия. И от време на време нещо от нас прибягва към този начин …

 

Маша Арбатова е голяма феминистка и глупачка, такава, каквато светът не е виждам, такава, чието щастие се състои в това да успее по-скъпо да продаде своята непросветена глупост, разфасована на отделни порции истини, завити в целофан. Какво ще кажеш за това? В трудни моменти от живота си, често пъти прибягвам към теб, моят гид, пастир, водещият ме с юларче, неизмений Вергилий — няма друг като теб, който може да служи за опора и надежда в тези условия. Твоят светъл образ, облъчващ от телевизора с радостния си идиотизъм, ме съпровожда навсякъде. Ти и само себеподобните умеете да посечете протегнатите ръчички на младенците. Тя не изпадна в колапс, в нирваната на пълния шок, защото много добре знаеше и приемаше правилата на играта. Какво толкова, поживяла е на този свят нашата мила Маша, чието име никога не приема пълната си форма … От книгата й виси рекламно етикетче, в което бих сменила само една дума за по-голяма правдоподобност: “напълно откровена глупачка”.

Когато сме на двадесет години, споровете, които захващахме в детството, ни се струват смехотворни. Във всички случаи, поне техните поводи. Вярно, обидата може да продължи безкрай. А ветераните от световните войни, старците със сребристите коси … Сега, когато пиша тези букви, войните от Втората Световна, Великата Отечествена, още са живи. Враждата от овъглената им младост сега няма ли да им се стори неоснователна? Скандална мисъл?… Погивали са хора, проливала се е кръв, пречупвали са се съдби, чупили са се кости в живи човешки тела … Души са се преселвали в неведомите пространства…

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru