почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Приятели, ах, колко много обичахме да позираме по всякакъв повод! Понякога това бе невероятно, на предела на искреността, но след месец, ако не се надсмивахме над самите себе си, разтягахме устни в кисела усмивка или сумтяхме неловко под нос. Но това не променяше нищо. Моментът отминаваше и ние застивахме отново във вид на алегорични фигури. Вариантите не са толкова много, но ги изпълвахме с небивала изобретателност: «Неразбран гений», «Неизразима самота», «Отблъсната любов».

Безумието беше нашата религия. Заядливи пушачи на хашиш, ние практикувахме йога и дори в метрото сплитахме пръсти в мудри, ходехме на изповед при най-знаменития в цяла Москва православен свещник. Ние твърдо знаехме, че няма и няма да има нищо вовеки, освен това, което е, и осъзнавайки тоталната обусловеност на всеки жест, се изпълвахме с ликуване и тържество. Мислехме си, че сме разбрали нещо за света. Възможно да е било точно така. Родителите ни биха изпаднали в отчаяние, ако се досетеха за истината.

Аз бях съвременничка на събитията, значи тяхна съучастничка. Трябваше да знам, да видя какво ще се случи. И разбира се, войната беше обстоятелство в нашия живот. Някак си странно е, че от моите познати (странно, защото те са много) нямаше нито един, който да е служил в Чечня. Не е беда. Аз отидох в Моздок в деветдесет и девета с група журналисти и кукления театър “Стрелки”. Това бе първата ми командировка. Вярно, тя не остави у мен значителни впечатления. А и не можах много да видя и разбера. Зад гърба ми бе крахът на една любов и отчисляването от Университета. Това е всичко.

Милите «стрелкички» влетяха шумно в болничната палатка и наобиколиха младежа, който този ден навършваше деветнадесет. Бе леко ранен и скоро след възстановяването трябваше отново да се върне на бойната линия. Късо подстриган, с безпомощно подаваща се от развлечения врат на фланелката адамова ябълка, той гледаше дружината шумни столични момичета, които напрегнато се опитваха да завържат с него непринуден разговор. Те се обръщаха към него като към малко момченце или като към дебил. Видеокамерата гледаше всичко това. Заснетата лента след това бе показана в ефира на предаването “Армейски магазин”. Момъкът шумоли с пакетите, които са му поднесли момичетата. В пакетите, като че ли, имаше бонбони. После стана ясно, че са объркали рождения му ден, който всъщност бе утре.

На война, като на война. Интересно, как така там може да те заплашва такъв ад, какъвто хората не са вкусвали на земята?

Постепенно нашите мечти започваха да се сбъдват. Макс вече караше автомобил. Нямаше нищо чудно в това по време на лекция да зазвънят джиесеми. Замаяни от своето небивало щастие, бившите съкурстнички, току получили дипломи, хукваха през глава да се омъжат. Японска модна агенция предложи договор на манекенката Лиза. На всеки концерт Умка срещаше хора, които знаеха песните й наизуст. Мен ме поканиха на литературен семинар, по резултатите от който можеха дори да ме приемат в Съюза на писателите. Загадъчният Централен дом на литературата стана открита зона.

С осъществяването на мечтите идваха и разочарованията. Едва ли някой ще побърза да се похвали с шофьорска книжка Затова пък мнозина съжаляваха, че не са научили някакъв чужд език като деца, та им се налагаше да се бъхтят сега. На живота бе връчена огромна сметка, която той не можеше да плати. Към това се прибави разбирането, че нито една книга не дава отговори на по-голямата част от въпросите, а един решен проблем, отприщва други два, подобно на гирата на Лърнейс. Отново есента в Москва сменя лятото извън града, на морето, на село. Идваш в университета и установяваш, за свой ужас, че там вече чакаш себе си. И нищо не се е променило. Или — всичко се е променило. А може би, в крайна сметка, това е едно и също?

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru