почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

— Как ще ми го забрави? — плаши се тя.

— Искаме, — спуска се от горното легло Валя.

— Да продължите с нас по-нататък, а, — занася се кондукторът и намига на Лида.

— А какво има там?

— Интересно неща, — набляга той двусмислено, — Мецани притичва-а-а-т…

Смее се.

— Един американец пътуваше, знаете ли как? Ядеше хляб и пиеше сок сто процентов. Слизаше на всяка спирка, с видеокамера, с фотоапарат. “Къде елени, къде мечки?” пита.

— Казват, че немците, — включва се Александър Иванович, — са много скучни хора. По отношение на харченето.

— Немците обичат реда, — деловито уточнява кондукторът — Така и живеят: щом се събудят, тутакси си оправят кревата. Много не ни разбират… Момчета, казват, ние много пием. Нищо подобно. Ако те пият много, за нас какво да се каже. Е, ние сме по-така — водката ни е най-евтината, нали? А тяхната — най-скъпата. И една чаша едва успяват да носят. Мнозина от тях не разбират къде се намират. Оставят си портмонетата на масите, а после цъкат с език; първо да ги треснеш по главите, после да им кажеш: «Рашъните са тук». Само тогава ще се опомнят.

— Може ли чай? — напомня плахо Валя.

— А, да, забравих, замотах се! Всички вие, мили дами…

— Нашият брат кондукторът трябва само да ободрява пътниците, — кае се той на връщане. — Пътува един китаец. Аз проверявам документите, но за това не съм обучен. Муцуните им са еднакви: “Хан Цян Ван?” Хан Цян. Аз също съм Ваня, но по човешки: “Влизай Ваня”. Ще ми цъфне ревизор. Аха, билетът е от осемнадесети, визата свършва на двадесети, ще слезеш от влака на двадесет и втори. Плати глоба… И си мъртва душа!…

Пия чай. От чаша от дебело стъкло в метална поставка със заврънкулки. Лимонът се поклаща бавно. Захарта се разтапя, излиза пара, едва забелязващ се дим. Чаят във влака е особена напитка, вкусът му е сладкият вкус на непрекъснатата промяна на местата и времето.

Валя се е замислила, гледа в чая и се усмихва. Спомня си нещо топло или може би мечтае?

— Мините са разрушени. Заводите разсипани, — кърши пръсти кондукторът — Железничката се държи. Давай и нея да затрием с тези стачки. Като във вица…

— Миньорите имат морално право, разбирате ли?

Той не слуша:

— Закърпиха железниците, дадоха им пари. Мислите си, че от министерството? Не, от нашия джоб. Ние плащаме неустойката. Намаляват ни заплатите. А Боря се изтъпанчва пред целия свят: “Ние дадохме пари на миньорите. Къде са отишли, не знам…” Вие какво, откачихте ли? Какво значи, не знам? Това не са пет копейки.

— Впрочем, какво ли ви обяснявам? — сепва се Александър Иванович, — Ето и на младежта навях песимизъм. А, младеж?

Валя въздъхва.

— Накъде върви Русия…

— Към Урал, в 57-а. — Припомня ни нашият морски вълк. Направо в руслото на реката бяха направили къщите, като се заселвахме, нямаха и седемдесет години. През нощта слушаме — нещо шуми. Бедата иде — проливен дъжд. Цялото население се накачули на хълма. На един от нашите му дожаля за коня, върна се за него, влезе в яхъра и го отнесе. През очите на жена му. Разбирате ли? Едно момиче работеше при нас, татарка. Живяла в едната част на къщата, в другата — майка й и братята й. Тях ги отнесе, тя остана жива. Път няма. Хеликоптери докарваха продукти, откарваха ковчези. Шест метра тиня, някой не ги и намериха. Нашата преса мълчеше, а "Гласът на Америка” предаваше.

— Тая ситуация много ми напомня на днешната, — натъжава се кондукторът и тежко се повдига от седалката си в коридора — Погребани в тинята…

— Боже мой, какви простори, а не са заселени, — диви се Лида, гледайки през прозореца пустите полета и редките брезички.

— След две хиляди години… — обещава Александър Иванович. — В природата няма случайни неща. Всичко е съгласно законите. Само не е ясно, как да се проникне в тях. Какво разнообразие само. Откъде ли се е взело? Ето птици. Защо полетяха? Нима е трябвало някоя от тях да разбере, че въздухът ще ги издържи? Най-разумната от всички разумни догадки. А казват, природата е сляпа, неразумна, бездушна.

Във вагона се разнася дрезгавият глас на Висоцки — някой има магнетофон.

— Ура! — възкликва Валентина. — Само да не го изключат!

— И на Вас ли Ви харесва? — осведомява се Александър Иванович. — Не очаквах. Сега друго се слуша — техно или, в краен случай, рок, внукът ми обясни.

Той се засмива, въздъхва:

— Ето дойде времето, когато ти се уморяваш от живота, и те учат децата… Те разбират много повече, знаете ли? Повече, да… Ех, човекът го няма отдавна, а гласът му е запазен — как да го проумееш? При Висоцки има две крайности. Неговият голям талант и личният му живот. Водка, много момичета е имал… Енергия избива от тях, от тия хора. Пушкин. Взривоопасен. Ексцентричен. Самият аз съм попадал в стресови ситуации и, сериозно, такива мисли са ми минавали през главата, които в нормално състояние, няма да ми дойдат. Природата на талантите диктува такова поведение, което на нас ни се струва странно. То често ни води към трагедии…

Лида съсредоточено си реже ноктите.

Вратата на затопленото ни купе е отворена. В коридора топурка младото поколение. Децата се прегръщат едно друго и се бутат неизбежно, въпреки това се усмихват. Само за миг стисват зъбки.

— Ти защо направи така?

— Той сам падна.

— Хората порастват, — натъжава се нашият моряк. — Хоризонтите се прихлупват. Едва започваш да разбираш това, с което сега вие, младите сте напълно наясно. Можем, например, да говорим за едно и също, същото казваш, и един другиму да не се разберете. Всяко нещо има много гранки. Истина ли е, че вашият предмет трябва да се съприкоснови с моя! — Той опипва с пръсти ябълка. — Ябълката няма гранки. Една точка, и ето ти цялото съприкосновение. Не е ли така и с хората?…

Стъмва се. Валя се нагласява на горното легло, но нещо не може да се намести.

— Валя, легнете на долното, — предлагам й.

— Не, не, тук е по-интересно.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru