почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Бабичката, неочаквала такъв обрат, смекчава тона, омеква:

— Вярно, сине, вярно. Майката винаги е майка, дори когато е зла.

Циганката като, че ли не чува разговора. Приглажда косата си, а червената панделка със златисти отблясъци високомерно потрепва на тила й. Онзи с палтото и кримката си взима дипломатическото куфарче и си тръгва — дали обявиха влака му, дали му пречеха да чете.

— М-да, и с родината се случват такива неща, — оживява се ушанката. — Добра ли е, лоша ли е, майка ни е…

Патриотическото му въодушевление увисва в тишината.

Жена в кожух и висока кожена шапка, подобно на болярка, красива и още съвсем не стара, шепне на спътника си:

— Малките циганета са симпатични.

— Аха, — съгласява се той, разглеждайте цигането, тънките му ръчички пипат разкъсания пакет. — Като хлебарчици са.

— А като пораснат...какво говориш, хлебарчици? Ха-ха…

До тях съдбоносно се влачи небръснат блед дявол с очила. Дебелите им стъкла са счупени.

— Господа, — обявява той и се изпъчва, — дайте на ветерана кой колкото може.

Самият той е малко смутен от тази неловка и, може би, даже неочаквана за самия него лъжа.

— Ветеран откъде? — настръхват насреща му.

— От пияндурщината ветеран, — свадливо отвръща бабичката.

— Подайте, добра красавице, — застава мъжът срещу болярката.

На свежото й лице се изписват страх и любопитство. Тя бързо, изящно сваля ръкавица, но спътникът й задържа ръката, накланя се и й шепне нещо на ухо. Бузите на болярката се изчервяват:

— Вървете. Нямам какво да ви дам.

Ветеранът дълго я гледа в лицето, без съжаление и гняв:

— На мен, добра красавице, никой от рождение не ми е говорил на “ви”.

Той тръгва, хората гледат болярката, като невиждано същество, а на спътникът й — искосо, с недобро око.

— Време е да тръгваме, Кольо, — неловко става тя.

— Имах такъв случай. — Отново започва брадатата ушанка. — На гарата в Житомир. Стои един, а пред него сварен рак на поднос. Да се хванем на бас, а честни хора, дали ще оживее и запълзи, а? На 10 гривена да се хванем, а? Е, че как ще запълзи. Сварен, червен, лежи си в чинията. “Хващаме се”, — дадоха по 10 гривена. Онзи си седи, пийва си сладко. А ракът изведнъж промени цвета си, стана съвсем нормален и запълзя. Каква беше тая работа? Оказва се, че ако сипеш спирт в хрилете на рака, той почервенява и заспива. Но казват, че издържа на това само до три пъти.

— А нашият мъжага повече издържа!

— И кой ти разказа всичко това? — подкачат го насмешливо.

— За такава информация още 10 гривена, — смее се брадата.

Засмиват се всички. Свят напълно добродушен, на пътували, изморени хора, знаещи цената на труда, но умеещи да ценят находчивостта на мошениците късметлии.

Междупътие. Безвремие. Почивка. От никого не поръчана рекламна пауза. Чакалнята на сегашния живот.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru