почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

ВЕСЕЛО КИНО

Слушай най-важното. Там има две семейства, бразилско и това от Ирак като, че ли, арабите много си приличат. И един мъж много обича една жена, но леля му забранява. И той има един брат, а тази жена беше безплодна и на всички казва: Дайте ми дете, ще го възпитам. И имаше такъв случай, когато слагат жената в матрица и може да роди. И така, лекарят й даде спазма и сложи жената в матрица, и тя забременя, а неговият брат летеше на собствения си самолет и не беше казал за къде летял, влюбен ли беше, какво ли.

Него го нямаше дълго време, не го показваха, после за малко го показаха, и пак го нема. Изведнъж брат му разбра, че лелята ненапразно му забранява да се среща с тази жена. Така, тя роди, първа научи нейната сестра, че се е разбил, т.е. умрял е. В самолета. Да. А после, май това го пропуснах, докато пътувах към вас ли, какво ли, но изведнъж се изясни, че той не е искал да живее с майка си и баба си. Е, бабата, разбира се е в сълзи, а само взе и си отиде. Какво стана после с тях, не знам…

А и друго, той взе та погледна детето и казва: Не си го родила от мене, а от брат ми. То порасна и започна да разплита тази работа. Когато той започна да ухажва сирийката, тя му каза: Моят баща е бил мъж на майка ти. Така и досега не знам как са се развили нещата при тях… Въобще, весело кино.

Любов, любов. Интересно е да се види как живеят хората в другите страни…

Баба час по час ходи до големия бидон, който сутринта напълних с вода от помпата, да полива краставиците с лейка. Седя на мостчето, разгръщам първия брой на списанието, което ме канят да редактирам. Отдавна съм се зарекла да се старая да помагам на баба: с нищо няма да облекча работата й, все едно тя все ще си намери занимание. Само, където няма да мога да си свърша моите неща. Това е.

— Двеста и петдесет серии. Най-напред нещо много не ми харесваше цялата тая бъркотия. Бъркотия, бъркотия, ама после свикнах. При съветската власт не беше така.

— И какво? По-лошо ли беше при съветската власт?

Не, защо да е било лошо. Пенсия даваха и само половин пенсия, ако работиш, трябваше да се изчисли, а къде са я дявали, за какво са я пазели другата част?

А поле като се започна, като се започна, та досега, виж какво правят… Имаше индийско кино, а после китайско, няма и като покажат, дружба имаше тогава с Китай…

А сега и това няма.

Видяха ни сметката.

 

МОЛИТВИ

Случва се така, че звездите застават в определено съотношение и трима човека, с които не си се виждал дълго време, се появяват изведнъж в един и същ ден.

Случва се и друго, изведнъж с пронизителна яснота да осъзнаеш нещо, известно ти отдавна. Сякаш са избърсали прахта от стар грамофон, някъде дъхнали, плювнали, завъртели ръчката, и той е засвирил не по-лошо от преди. Не знам откъде дойде този образ — все пак грамофоните в днешно време са доста редки птици. Понякога е най-добре да се доверяваш само на себе си, нека себе си те разнесе, където си иска. Ти почти не се замисляш, покорно следваш образа.

Не е много оригинално да задаваш въпроси, остарели още по времето на младенчеството на Господа Бога. Но те все ще се появяват отново и отново, за да ни поставят някаква неразрешена задача. Неразрешена, защото привилегията да решава, е на душата. Това е съдбата на разсъдъка, да премерва всяко “за” и “против”, отчитайки всички възможни и невъзможни фактори и условия, освен един. Най-главният. А именно, че действителността е повече изостреност, многообразие и вариантност, отколкото най-кристални разсъждения, идващи ни на ум…

Защото вместо всяка минута да благодарим за всичко от цялото си сърце, ние постоянно чакаме нещо, досещаме се, пресмятаме? Защо да не сме чисти пред самите себе си, изтривайки от съвестта си червивите следи на завистта, злобата, неверието, срамът? Няма ли да е по-великодушно то — великодушието, да се проявява от тези, които се стремят към великодушие?

Събитията в човешкия живот се развиват подобно на плетката на шал. Всяка следваща бримка е възможна само при наличието на предишната, тя се захваща за своята предшественица, израства от нея, образува се от нея. Ние отдавна сме забравили за своите отдавнашни постъпки, но куката на случайността изведнъж прави съдбоносен завой, изтласква старателно скритата бримка на божия свят, нарушавайки ясния рисунък със своята вопиюща непредсказуемост. Казват, че това е карма. Не знам, не съм пробвала.

При благородния човек, съвъшеномъдрият, както го титулуват източните традиции, “простъпките” вече не излизат наяве така, като да живееш яко, поднасяйки си сам неуместни сюрпризи. Понеже всяко събитие от тези, за които ние, глупавите човеци, сме склонни да се укоряваме, съдържа в себе си зрънце, а зрънцето е удивително с това, че притежава свойството понякога да прораства.

Кой знае с какви кълнове, в крайна сметка, ще обрасне житницата на времето.

Всеки текст е молитва.

Ние вече сме това, което се готвим да бъдем или по принцип можем някога да бъдем. И затова всяка дума е обръщение към това, което тепърва ни предстои. Възвание, прошение, заклинание, молба.

Жалко, че не знам латински. Латинският е кралят на езиците. Защото позволява да се говори без лични местоимения.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru