почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

СЛУЧАЙ В “АУТЛУКА”

В сряда в два часа тридесет и една минута, както показваше циферблатът на компютъра, в Москва, в офиса на Красностудентския прелез младият дилър Денис Иванов изгуби ума си.

Така просто, както сутрин да отиде до тоалетната, в банята, да отиде да закуси от пластмасова чинийка пластмасова юфка “Доширак”, да се облече, да отиде на работа, пътьом да си купи вестник, да изпие чаша кафе, да изяде полагащия му се обяд всеки път в точно определеното време, се побърка, бушонът му изби, изгуби си акъла, смахна се, повреди му се разсъдъкът, казано накратко — младият му дилърски мозък се помрачи.

При това той не се изплаши от черния човек в метрото, не се скри под масата, не провеси език, не изкукурига на колегите си като петел, не се закиска и не запляска с ръце и въобще не направи нищо такова, което да разкрие на окръжаващите го очи непосредствената истина, сполетяла го внезапно. Освен това, изглежда бе единственият човек, който би могъл да разбере такова просто и страшно нещо.

Как Альона Комкова разбра, че дилърът Иванов се е умопобъркал? Какво й даде повод да си помисли такова нещо? Работата беше такава: той й написа и изпрати писмо по електронната поща.

Беше здрав човек, среден на ръст, 176 см , днешната реална пазарна цена вече е 1600 евро за квадратен метър, сиви очи, по телевизията гледаше “Фабрика за звезди” (7), шоута по евровизия, клипове, купуваше си тефтери от интернет-магазина на изплащане, споделяше впечатленията си от някой филм с приятели, четеше списанията “Менз хелс”, “Хахал” и “Барахло”. И намисли да се изповяда на Альона.

Денис беше много самотен човек, макар и обременен с разнообразни познанства и като капак семейство, затова се и реши на такова отношение към момиче без определено занятие, с разрешение за пребиваване в Московска област за шест месеца, с виолетов отблясък на косите от боя “Л'Ореанд” чанта ”Гуччи”, която (на момичето) бе виждам два пъти. Вярно, като малък той много бе чел Шерлок Холмс и Том Сойер.

И, освен това, Альона и Денис си пишеха отвреме на време. Впрочем, можеха ли такива виртуали, като тях, постоянно да внимават да не си излеят душата един другиму? Може и да може, но именно, защото те не бяха реални един за друг, тези странни откровения станаха възможни. В интерес на истината е веднага да се каже, че Альона по никакъв начин не си позволи излишна искреност по отношение на младия дилър.

Кажете ми сега, как трябва да се нарича човек, който ни в клин, ни в ръкав, започва да си разкрива душата пред вас, а вие стоите разтревожени с разперени ръце и не знаете какво да кажете за това. Ясно е, че трябва да го диагностицирате като побъркан.

Какво ще правите в такова положение? Имате ли под ръка справочник за това, как да се държим в екстремални ситуации?

Представете си само, че този тип пътува в трамвая, купува продукти, може би в тълпата допира ръкав до вашия. Зарежда картата си в метромаркета “Кеш енд Кери”, разглежда театрален бинокъл в електронния аукцион, издига се в месинговия корпус, трябва да звъни на клиент.

В лудницата, в психиатрията, незабавно, в усмирителна риза, да се изолира от обществото и се сложи край на опасната му дейност! И къде гледа нашето правителство, с какво толкова е заето? Къде сте вие лидери на транснационални корпорации, къде е новата новина по телевизията? Какво докладваха тази сутрин министрите на лабрадорчетата си? Ах вие, ах вие, верните ми кученца…

 

ЗА МАСАТА

Масата е голяма. Грамадна, тежка, масивна. Маса от породата на носорозите. На нея стара немска пишеща машина “Ideal”. Тя работи. Сдобих се с нея непонятно как и защо, за осемдесет рубли. А също и джобен компютър, така нареченият надланник. Отвреме навреме ги синхронизирам — с печатната машина.

На масата има още чугунена ютия. Донесох я това лято от Селището. Кръстницата ми се чудеше: Как ще го влачиш това? Сега си стои.

Кутия с дискети и друга с тонер. Когато слагам тонер в принтера, на екрана се появява надпис: ”Сменете черния тоник с цветен. В противен случай резултатът от печата може да бъде непредсказуем”.

Непредсказуем! Само не бива да се плашите.

На компютъра малка пластика маймунка — подариха ми я на мястото, където работих една година. Маймунката е съвсем дива, дори не знам защо я държа. Подарена ми е.

Пет или шест тетрадки. Обикновено в толкова пиша едновременно, както мнозина, които четат по няколко книги наведнъж. Две чаши с четки, повечето от които никога не са опитвали боя.

Моливи. Някой неподострени.

 

В ОПРАВДАНИЕ НА ВОДАТА

Някой ще кажат, че водата е мокра, тъмна и се стича в низините. Приема формата на всякакъв съд, та бил той тесногърлест или широкобедър. И че понякога е по-добра от харалужската стомана, твърда, сивогълъбова, звънтяща и режеща и при замах блести с лъчите на светлината.

И че водата няма памет, разтича се в безформени петна, изпарява се и не притежава собствена форма. Докато стоманата е необходима за изковаването на мечове и, шлифована, поразява въображението и може да нанесе удари.

На това ще възразим, че водата наравно със стоманата има право на съществуване. Водата е един от първоелементите на стойхейонът, от който произлиза всичко, всички предмети на видимия свят. И освен това, водата обладава чудни свойства, присъщи на много малко субстанции: утолява жаждата в горещ ден, което стоманата не може.

(Из несъществуващ средновековен схоластически трактат “Оправдание на водата”)

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru