почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

В МЕСАРНИЦАТА

Сред всичките измити воденички, а също шийки, бутове, филета, те лежаха като двойка, един под друг. Етикетът съобщаваше “Говежди език”.

А над тях висяха разкадровки с туш, подразделяйки бившето живо същество на заден бут, плешка, филе, котлети, ребра. Едни за борш, други за бульон.

Те лежаха, два пурпурни дълги езика и аз неволно опипах небцето си със собствения си език, подозирайки го не без основание в грапавост.

Двама пратеници на друг свят, свидетелстващи с всяка своя чертичка за тъгата, за мировата скръб. На тезгяха в магазина — мирозданието. Някога те са усещали вкуса на тревата, на сеното. Сега някой друг се готви да усети техния вкус.

 

ЯРОСЛАВЪЛ

Лятата чугунена козирка на навеса се е откъснала от сградата, дървените подпорки едва я удържат. Мазилката се свлича на слоеве, на които би завидял всеки любител на древността. Нащърбени колони и всякакви кърпежи.

Музиката от едно кафене в дворчето, изпреварва онази, която се носи от открития прозорец на друго. А отгоре се лее камбанен звън, но не се вижда точно откъде.

Като си в руските градове, в много от нашите къщи, трудно се откъсваш от усещането, че хората са дошли тук точно за една минута, и само по случайното стечение на обстоятелствата, тази минута продължава от древността до ден днешен. Но, аха-аха, и краят й ще настъпи.

Такава катастрофална неустроеност на бита.

Живеем така, сякаш утре ще започне поход, война, ще настъпи смъртта, преселението в други светове. В единно самозабвение на порива да посветим живота си на Бога ли, какво ли? В очакване на второто пришествие?

Нима само вярващите, до фанатизъм слепите към всичко земно, зрящи само небесното, могат, както ми се струва, да пренебрегнат простите действия, изискващи не толкова много и то отвреме навреме, за да приведат разрухата в някакъв относителен ред.

Или с какво да си го обясним? Как да разберем, защо десетки, стотици и хиляди, и стотици хиляди млади, работоспособни, силни и силни духом хора живеят, имайки се за буквално мимолетни гости на тази земя?

Не го разбирам. Не мога да го понеса.

СОЛАРИУМ

В трамвая — благовъзпитана реклама. Между предупрежденията за това, че “Следваща спирка — Полиграфически институт” и “ Трамваят се заобикаля отпред, а автобусът и тролейбусът — отзад” (“Да внимавате да не ви хвърли един къч”, иска ти се да добавиш).

Рекламата е със същия главозамайващ баритон:

— Солариум, професионални лекари-дерматолози, пълно изследване, квалифицирана помощ…

Разчорлен дядка с вежди като на ризеншнауцер, едноок, досущ като пират, се накланя към бабичка — клошарка и галантно й отбелязва:

— Ето на, как промиват мозъците на хората! Измислят думи и давай, че то от малко няма да се разбере. “Дермато” (8) — пфу! Какво е това и въобще полезно ли е?

— Да, — отговаря бабичката, поласкана от такова учтиво отношение, — достатъчни са ни по 150 грама и никакъв солариум не ни е необходим.

 

РУСКИ ФУТБОЛ

Момчета. Врата. Есенен мач в двора. Минавам покрай тях. Топката пресича пътя ми. Момчетиите реват един през друг: “Ти си обмислил полета на тази топка геометрически, а тя ти лети по руски, а не геометрически. Разбираш ли…”

 

ПРОЕКТ РУСКО МОМИЧЕ

Девойката измислих лесно. Като начало взех един балон и му добавих малко коса от двете страни. Получи с доста инфантилен образ, но като залепиш по-дълги крака и по-къса пола, нахлузиш голф и наденеш башмак (10) — и тя ще се превърне в почитателка на всякаква интелектуална екзотика.

Внезапно обаче показа дефект. Оказа се, че момичето старее. Много просто, когато си облизваше устните, се забелязваше, че милото езиче на диво зверче, е започнало да прилича на език на разболяващ се папагал. Да. И устните й добива някакви очертания, подозрително наподобяващи клюн.

Тя обичаше да дърдори по телефона.

Утрепваше часове на телефона, а аз трябваше да я слушам. Трябваше й само искрица, използваше своите приятелки като батерийки. Достатъчни й бяха две минути, за да се презареди напълно. Почувстваше ли, че околните започват да я изморяват, набираше номер, казваше в слушалката две незначителни фрази и натискаше вилката.

Едва после разбрах как го правеше. Тя се измъкваше от стаята, в която говореха с нея, мостчето бе толкова тъничко, че дори не се виждаше.

Когато се измореше, започваше да понася всякакви брътвежи. Просто ужас, колко сгърчена и разхалтавена ставаше.

 

ЗА ИСТИНСКИЯ КОМУНИСТ

Имам един приятел. Напълно подкован по отношение на марксистко-ленинската идеология, истински борец за правда и световна революция. Отпечатиха му един разказ в някакво списание и аз му написах есемес, да го поздравя за събитието.

И какво отговори доблестният войн, всякога настроен остро против световния империализъм, тази акула на съвременния млад комунизъм, чийто зъби са на четири реда? Отпуснат в блаженния облак на щастливото бащинство той започва да говори за детето си, съобщава ми най-важните за него новини сега: “Любимата му играчка е зеленият хипопотам…”

И това Ванята, моя скъп Ваня, от който прости думи няма да чуеш, който пишеше непрекъснато, и на компютъра, и на ръка за възтържествуването на световната справедливост. А сега някакви си зелени хипопотами…

Щастлив човек.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru