почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Смях.

Пътничка си разправя своето:

— В Кубан, хазяйката купи брашно, смени го за мед. Идва хазяйнът, оглежда. Харно … Абе, харно, викам… Гостенка е — снаха, московчанка: Нищо не отвърнах. По-възрастната, после: ”Ти не казваш право. Той е хазяйн, длъжен е да знае, да вникне във всичко”. — “А ти и килотите ли му показваш?” — “Че как мога без него да купя нещо?”

Художничката, дълга чапла, купила с мъжа си къща в Орлино на Кримския бряг, столетна развалина, мислят си, ще ги надживее.

Големи грижи: да уредиш жителство, в училище са въвели предмет “религиозна просвета”, преподават го баптисти.

Орел. Кратка шетня на продавачките, в ръцете и в чантите, и в големите джобове на палтата — сокчета, вода, мезета.

— Трябва ли ви нещо, — резюмират, гледайки към нас.

“Да си намериш щастието на печката”.

Деветдесет-стогодишната баба в кримския дом на художниците, майка на мъжа, се примъкнала до дървото, резнала клонче: показало си, капнала влага. Кълне, че са купили къщата: “На ви сега, да пътувате, залудо да трошите пари."

— Ех вие, бабички — пенсионерки. Оная стои по цял ден до будката с протегната ръка, а другата си живее добре, може да си пие чая без да се притеснява, до пенсията има още три дни, но няма да излезе да проси…

Тази вече е друга. По-възрастната. Рубин на пръста на Василевна (тя говори за себе си в трето лице) — розов.

Пакети с бисквити и шоколадови бонбони, празна бутилка от вода. На път ядат юфка “Доширак” и супа “Ролтон”.

— Та привърза се старата, “дъще, купи, та купи”, — Василевна сочи карфицата с топче, в топчето точка като зеница, — купила и си я забола. Какво да прави? Иначе ще я загуби…

Замисля, се, гледа през прозореца. Нейната история ми е известна отдавна: запознала се с мъжа си в техникума, бил на длъжност, в последните петнадесет години се пропил. От девет години са в развод, живеят в една квартира. Пиян нарекъл дъщеря си курва, а тя: “Такава дума не съм заслужила, повече няма да те нарека татко…” Така му и вика по телефона: Дмитрий Иванич, ти… А самият той се размотава някъде, при прокурорката ходи, след три месеца си дойде…

— Веднъж му ги наприказвах, повече няма да те хрантутя, не ща да ти гледам пияната муцуна. А синът: “Дори и кучетата на улицата ги хранят, мамо…” Какво да го правя, не ми е свидно едното ядене? Така живее, напива се. Направо като куче…

Захваща се с кръстословицата.

— Малко да си размърдам мозъка.

Дърветата сиви, малки парченца земя и изпод снега суха трева — рижа. Гари и спирки — в душата на тюркоазени вълни се повдига любов към вас, близки места. И оранжевата жилетка на кантонера, и жалките “кафетерии” в сивата грамада на празната гара, и часовникът на кулата, и бабичките с пушената риба, пъстрата кокошчица, и бойко настроената кондукторка, забраняваща да се зареждат мобилните телефони.

— Все едно, смятайте, че съм си включила самобръсначката.

“Смятайте ме са комунист”.

— Не е същото.

И с нищо не можеш да я обориш.

 

ПАСИАНС

Ето така си редиш пасианса и никога не знаеш отнапред, ще се получи ли или не. В играта е къде, къде по-просто — можеш да смесиш картите и да ги цепиш отново, можеш и въобще да не я доиграеш. А това, нали е занятие със самия себе си — то не изисква присъствието на друг.

Отваряш тетрадка или файл, написваш стих с неуверена ръка, и не знаеш, ще докараш ли абзаца докрай или няма да се получи, няма да излезе нищо, няма да напасне. Само, че тук е още по-сложно, защото правилата не са така прости, и дали е напаснал или не, се разбира по вътрешното усещане, а то е лъжовно, и да решава всичко, все едно е длъжен друг, но и неговото мнение не е абсолютно.

Затова променящата се интонацията на разговора е неизбежна, настроението е почти такова, каквото навярно е било някога това на самотната възрастна жена, редяща своя безкраен вечерен пасианс.

Със същото чувство на лек суеверен страх, с който по средата на играта разбираш, че се получава, но не си сигурен, и се побояваш да не сакътлисаш късмета, събирам в предидущето завършената страница.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru