почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

В речта на моите “крайкиевски” роднини странно и смело се съединяват украински и руски думи. Чудиш се и се маеш как изобщо се разбираме. Всъщност московчани напразно са уверени в изключителната правилност на своята реч. То и аз бях сигурна. Докато веднъж не се чух отстрани.

Пътният ни багаж е тежък като товар на камила. Човек би си казал — какво толкова има да носим с Льошка на село? Малко джобни пари — нищо друго! Но лека-полека се насъбраха половин тон разни неща. Родата чака московски армагани и ти се ще да зарадваш всички.

— Да си хванем такси? — Льошка енергично протегна ръка. Добре го направи, с изсвирване. Получи се. Като ще е, да е…

— Такси ли? — Като по телепатия от нищото се появи собственик на кола — дребничък, спретнат дядо.

— Колко? — Вперихме стреснати погледи в него.

— Девет гривни — не по-малко стреснато отвърна той.

— Пет! — Отсякохме ние заплашително.

— Осем — сякаш оправдавайки се, отвърна шофьорът.

— Шест — обадиха се частнособственическите ми инстинкти.

— Седем — прошепна той, затваряйки очи.

— Става! — победоносно се изтръгна от Льошка. — Да тръгваме!

Колата беше паркирана наблизо и ние, стискайки зъби, помъкнахме багажа. Пред нас се мяркаше шофьорът, който внимателно се провираше сред минувачите с изкуството на добър щурман. Впрочем дядото хвана най-тежката чанта и изобщо не се затрудни от това обстоятелство.

И ето че се изправихме пред машина на времето. На доста отминалото време. Пред нас, сраснало се с гуми в асфалта, стоеше древно желязно чудовище мутант, покрито с люспи от изсъхнала кал. Някога, когато е било малко автомобилче, не помирисало живот и машинно масло, то е имало синя боя.

— Марка “Жигула” — не без гордост представи жребеца си собственикът, когато забеляза моя естествоизпитателски интерес. — Не кола, а изтребител.

В утробата на това постиндустриално чудовище ние полетяхме по киевските улици. Под гумите трополяха павета.

— Красив град! — пускам аз за зарибяване, надвиквайки хлипанията на мотора.

— Че как иначе — веднага подема кормчията, — много красив град. За пръв път ли сте тук?

— Всяка година идваме…

— От Москва ли сте?

— Как познахте?

— Ми че по акцента…

И дядото като познавач ни изложи цялата фонетика и семантика на московския говор. С неговото насилие върху “а”, “о”, “г”, да не говорим за ударенията.

— То ние не сме съвсем московчани — неизвестно защо дадох заден ход аз. — От Далечния изток сме. С брат ми сме наполовина сибиряци. А пък другата половина ни е украинска.

— Ех, момиче, не може да си украинец наполовина.— Шофьорът пак присви очи.

— Да не сте случайно от УНА-УНСО?

— Защо пък от УНА? — обиди се нашият киевчанин. — Не съм. Просто съм украинец! До седмо коляно. Ама не съм от тези, дето шумят по митингите. Как мислиш, дъще, Тарас Булба щеше ли да ходи по митинги?

— Май, не.

— И аз така си мисля.

След което реинкарнацията на Тарас Булба кой знае защо взе да разправя за сина си, ако се съди по всичко, едва ли не за Андрийка.

— Хич не му се учи, само “мацки” са му в главата. Ами туй ваш ' то... “видело”, а? Едно време викахме “по видело” кога е светло. Като сега например. Ама ако ви река така, ще ме разберете ли? И моя е такъв. Разните ви там “купони”.Е, и пари за джобни, разбира се. Къде ги харчите, за какво? То сега и вашите роднини ще видят зор с парите — бъдете сигурни. Вие там, в Москва, как им викате, “дъртите”?

— Защо “дъртите”? Родителите...

— О — иронично се обръща шофьорът. — “Ще свия от своя родител десетачка” — да не би така да казвате?..Сега имате някаква дума ”куфея”. Можете ли да ми я разтълкувате? Моят не иска. Ти, казва, татко, също не си казвал всичко на дъртия си.

— А вие не му ли казахте: “Я се обърни, сине. Ама много си смешен...”.

— Това е от “Тарас Булба”, нали? — усети се шофьорът. — Ей, хитри хора сте това, младите...

 

 

ЗА ЧИЙ СА ИМ НА ПТИЦИТЕ ПАРИ?

 

Внимателно отмъква цигари от баща си. Ако в пакета има по-малко от пет — не взима.

Бяга от лекции без знанието на родителите си и на учебния отдел. Мотае се около гастронома. Там винаги има познати — и за бира ще му дадат, и с цигара ще почерпят. Вицове, философски спорове, политически и футболни препирни. Мислещи хора!

С гаджето се вижда тайно. Тя крие от приятелките си — бои се от подигравки. “Ни богат, ни знаменит, ни престижен” — както се пее в една песен. Пък и той подозира, че за нея това е временен вариант. Да не е съвсем на сухо. Пък и на кого не му харесва истинското обожание?

Когато чете нощем внимава да не събуди домашните. Сваля чайника от котлона веднага щом чуе тъничко изсвирване. И чаят става слаб, само леко оцветен…

С една дума двоен живот, като дъно на куфар за контрабанда. Тъкмо стана човек и престана да бъде такъв.

Коля мислено си изброява всичко по пунктове, седейки на горещия летен парапет на церетелевския фонтан. Отпива от дежурната бира. Разглежда отвисоко разхождащите се. От където и да го погледнем Церетели много допадна на московските праз-но-ски-тащи се. (Ух, че дума!) Ами да, формата отговаря на съдържанието. Всичко ще излапат, проклетите. Всичко ще изплюскат като едното нищо.

А ти? Какво правиш тук, Коля? Разтваряш се. Мимикриеш се.

Ако се замислиш, проблемите ти, разбира се, са идиотски. Е, криеш се за някой неща от родителите си. Ами нали колкото по-малко неща знаят, толкова по-спокойно ще спят. Е, някой път не ти стигат парите: за бира и за други дребни нужди, да заведеш гаджето на кино...

Коля прави днес трети заход. Състудент му върна отдавна опростена петарка. В главата му — същински Чехов: “дребни мисли се бутат като дяволи в решето”. Дупки много, ама не могат да се измъкнат.

В ума му се върти сладникава тема. Какви задължения има богатият човек пред този свят? Е, да се попържи на Канарските острови — ноблес оближ. За един сезон да износи годишната продукция на средно голяма шивашка фабрика. Да плюска за седмина...

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru