почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Но засега това е медицина. Процес на оздравяване. Способ за очистване на обществото от сквернотата, която може да го погуби.

Една, много изчекната, се присламчваше към всеки с въпроса: “Какво ще стане вчера?” През първите дни се опитвах да внеса своето уточнение: “Искаш да кажеш, утре? Или те интересува какво стана вчера?” Но тя настояваше на своето. На челото й винаги бе пристегната лента. Чак на втората седмица разбрах, за какво говори.

И тогава, нали тя беше гуру (вуду, махатма, махариши), преминах и този етап на осъзнаване, аз, нейната ученичка, тя се приближи съвсем близо до мен и попита остро, като с нож: “Какво ще стане вчера, ако утре завърши днес?”

Много по-късно се убедих, че втората част на тази фраза сама по себе си представлява превъртане, нещо като пясъчен часовник с еднакви колби, нима да свърши може (какво?) сега (кога?) утре, така и утре (какво?) сега (кога?), ако въобще разбирате за какво ви говоря.

Но, за да не свърши някой от тях, за всеки случай животрептящият въпрос за това какво ще стане вчера, какво ще се случи, се преобръща. Защото, докато сега още не е готово (а то никога не е готово), вчера продължава да носи неизбежния печат на незавършеността.

В съдовете, които миех, плуваха остатъци от храна. Една припадничава дебелана днес повърна направо в супата. Бълвочът й се изля върху всички чинии наблизо, но хората, които ядяха от тях, изведнъж ми заприличаха на твари — нахвърлиха се на храната, сякаш, с още по-голям апетит.

Мивката беше голяма. Дълбока. Почти като ваната, в който и да е от онези домове, в които съм била (да си кажем правичката, онези домове не се отличаваха с особено разнообразие). Затова ми се налагаше да се прегърбвам, наклонявайки се колкото може по-ниско, а в лицето ме удряше гъстата смрадлива пара от смиващото се в клоаката вариво. Едва ли някой от тези, които ме познаваха от по-рано или обратно, много по-късно, облечена в черен или сив плащ, биха могли да си представят реално тогавашният ми вид: увиснали сколуфи и сведени очи, лице — схема, мокра престилка върху нощницата и халата.Впрочем, това са дреболии. Забравих да разкажа как прах обгазените чаршафи на бабичката от първа стая, която обичаше да ходи гола по коридора, потривайки гърдите си с ръце. През цялото време те извършваха абсолютно несъзнателни движения, иначе казано, държеше се като същински младенец. Същински младенец. Мисля, че когато тя умря, помня посинялото и малко, приличащо на телцето на кокошка, трупче. Тя се отправи към своите родители в тяхната младост, където те отново грижливо я повиваха и й сменяха пеленките. А тук нейната майка бях аз — макар, че беше на години да ми е прабаба.

Изплавам чаршафа. Водата от него започва бавно да става ярко жълта, като жълтъка на яйца на очи. Петно. Ни най-малко не ме беше гнус. Наистина. Никога по-късно не осъзнах така ясно, че всички ние се раждаме толкова пъти, колкото пъти успеем да бъдем собствените си деца.

Хапчетата, които ми даваха (докторът ми ги предписа още преди да получи резултатите от изследванията, още преди първата ни среща), оказваха своето въздействие. Беше ми тежко дори да мия съдовете. Струваше ми се, че цялата кръв се качва в главата ми и всеки момент ще започне да капе от носа ми, от очите ми, ще тръгне на тънка струя от устата ми, стичайки се върху съдовете…

Трябва да изчегъртвам всяка чиния и да я излъсквам… Повече ми харесва да мия чаши. Когато ги търках, душата ми направо си почиваше. Чашите не бяха метални, а тенекиени, но емайлирани.

А онези чинии до сега няма-няма, и току се изпречат на пътя ми: отида в някой стол в Питер, и слагат пред мен една от тях или пък някоя приятелка ще ме гощава в такава. Аз им се усмихвам приветливо: зная, че от тях стоят още много пред мен. Много повече от две хиляди.

 

 

ИЗ ЖИВОТА НА ОБУВКИТЕ

 

Вие помните, предполагам, своето детство? Как ставахте цялостни, отделни… Как започнахте самостоятелно да се покривате с прах. Започнахте да дишате и да мислите. За пръв път осмислено се загледахте в прелестите на този свят със своите малки дупчици — очички!

Най-напред бяхте в затворено, тъмно, безопасно пространство. След това кутията се отвори и ви измъкнаха на светло. Естествено, тогава вие още не подозирахте, че хората имат отношение към вашето раждане. Те ви произведоха по законите на конвейера: толкова и толкова за един работен ден…

Колко радостно протягахте към носещият ви своите тънички ръчички-връзки!… Вие стояхте смирено на лавицата сред своите събратя, дори не помисляйки за каквито и да било движения. Той дойде в магазина специално за вас. Физиономиите на обувките му изразяваха крайно недоволство.

— Какво ли е влязло в главата на нашия стопанин? Откъде ли е изкопал този старомоден чифт папуци и защо ли въобще се кани да потроши за тях дяволски много мангизи? — примижа едната обувка.

•  Ще ги купи, да ходи с тях на вилата. — Натърти другата. — Помниш ли гумените ботуши, как си падаха по нея? Там има едно гъсто дяволско блато, тези кутрета-самозванци ще потънат в него още преди да се е показала луната…

— Извинете, — каза тогава единият ви пътък. — Ние не искаме да погинем в блатото.

— Шат-ъп, тъпанар! Той ще ви опикава всеки път, както и когато поиска дяволската му задницата му...

— Извинете, — каза тогава другият от вас. — Имате предвид “задник”?

— Имам предвид това, което казах. И, ако не се затъкнеш с парцала, ще ти фрасна два тока в сиещата муцуна…

И тук носителят събу обувките си, а вие заехте тяхното място.

— Никъде ли не убива? … — замисли се тогава единият от вас.

— Изглеждат удобни, да и доста леки. — Призна другият.

— Не се ли страхуваш, че с нас ще се случи това, което се случи с предишните му обувки? Сякаш му се зловидят!

— Ами, да, много са му скъпи. То се вижда, пази ги като зеницата на очите си. Те са го отвеждали в дискотеката, чули са там разни нещица… И освен това, какво, да останем да чакаме следващият клиент ли!

На вас двата пътъка така ви се искаше по-скоро да се гмурнете в живота. Спогледахте си:

— Взимаме го!…

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru