почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

И си помислих: само нашето всекидневно присъствие, обновяващо всичките тези дреболии, всичките тези наши съкровища, ни пречи да прогледнем изведнъж наоколо с широко отворени, съвършено нови очи, и да видим колко несъстоятелни са тези издухани дреболии, или, ако щете — скъпоценните елмазени иманета на паметта.

А, ако се подхлъзнем и изпаднем от този ден, и се претърколим в друг, където всичко ни е непознато, и тръгнем първо по равнина, а след това се понесем по остри завои, а накрая ни запокитят в някаква дупка, ще ни поразят всички подробности и детайли. Ще осъзнаем, че сме имали минало и миналото може да се пипне с ръка, защото то има своите аромати и форми, то не е абстрактно. Така ние предчувстваме, че ще настъпят времена, когато билото вече никога няма да е, защото ние няма да станем, защото няма да се случи на нас — и тогава ние плачем, захлупили лице в дланите си, галим корицата на книгата, целуваме бабината иконичка, милваме пожълтелите снимки и плещите ни потръпват в този голям и жълт, като презрял пъпеш свят — луна, а душата се пълни с любов и болка, а също и от невъзможност да разкажа за тази любов и болка.

С течение на времчето, ако разбира се, не сте мениджър на някоя преуспяваща корпорация, тези пристъпи ще се обострят. Добрият лекар ще ви предпише непременно по един рододендрон всеки ден след обедното хранене.

 

ПРОЗОРЕЦЪТ

 

Ако ние все едно живеем, защо не се осмеляваме да живеем наистина?

Живот като безкраен аперитив. Чернова. Очакване на бъдещето. Или безкрайна целувка без …

Аха-аха, сега ще започне. По-конкретно, ще донесат първото блюдо.

Бягството. Вечната вътрешна емиграция. Едва пристигаш в Ню Йорк и започваш да хленчиш на рускоезичната публика за оставеното си и загубено положение и за близките ти подлеци, вместо да се гмурнеш в града с главата напред.

Как да преподаваш уроци по рисуване и всякаква трудова дейност, ако не си довършил нито една картина. Английски — и да не си попрочел Колридж.

Как да разговаряш с мъж, към когото имаш влечение, и да не го целунеш.

Да водиш дневник, в който има записки за това, за което няма какво да се пише.

…Изкуственото пространство на клуба — а в прозореца се виждат изкуствени дървета, декорирани с вече пожълтели листа. Най-важното е, че прозорецът също е жълт. Разкривен покрив. Бледо-жълтеники перденца — дали са едноцветни или са на цветенца.

И прозорецът, жълто в синьо, буквално като в кадифена хартия — имаше такава, изрязвахме от нея квадратчета, вечер отначало започва да притъмнява, а после да става виолетов.

Ей там мият чинии — оригинално действие, произтичащо от предидущото (от чиниите са яли), осмислено (трябва да бъдат измити), спокойно (това се повтаря).

А тук, при мен, действията са произволни, осмислената клонка на бифуркацията се е пречупила, всичко се е сринало, и всяко движение от джиесема до кутията с цигари, до запалката, до пепелника, до мен, до китката на ръката ми е безсмислено и суетно, хаотично и ентропийно, циклично, като мисълта на шизофреник.

Аз искам да съм тук. Да мия чинии. Двуслоесто стъкло, почти никакви прегради. Вървя натам през цялото време. Това, аха-аха, ще се случи. Аха-аха. Вече. Сега.

Още малко.

Само да си допия шарено слоестият аперитив и да си доприказвам тази безкрайна реч, думите на която се зацепват една за друга, като зъбците в колелцето на часовников механизъм. Да си допуша неизгарящата цигара, да разваля на копейки неразвалящият се петак и тръгвам.

Там вече, сигурно има цяла планина от чинии.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru