почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

— Имахме в казармата едно момче, нашенско войниче, значи. Много обичаше да се къпе в Байкал, точно, както аз сега… — Витка замлъкна.

— И какво?

— Нищо, течението го повлече, удави се. Вампилов (21) е загинал така, знаеш ли кой е?

Някак си не ти се вярва, че ласкавият Байкал е способен да взима човешки жертви.

По-далече от дима. Струва ти се, че сякаш от самия бряг започва облак, като извезан, гъст, поема нагоре и губейки постепенно осезаемостта си, се разрежда. Дотогава, докато не се превърне в пълна безплътност. Светка готви каша накрая на земята. Странно е да видиш плаващ кораб във висините…

— А Вие защо сте така измъчена?— простодушно попита Витка продавачката.

Тя, като орел, седеше във високата будка край шосето:

— Вчера беше денят на търговията. Подредихме се.

— Дайте ни три шишета.

— Три? — усъмни се Сашка.

— Ще пием, ей така, без край, разбира се!

Когато, подрънквайки с бутилките, се спуснаха от възвишението, около огъня се суетеше повече народ.

— Интересно играят момите, по четири наведнъж, — подхвана провлачено Витя.

— Ваня и Толик, — предупреди Светка.

— А, чай пием, значи?

— Присъединявайте се, мъже, — Ваня взе пришълците на фокус през слънчевите си модни очила.

— Тук присъединяваме ние, — отряза я Витка.

•  Засрами се, — бутна го ласкаво Света по рамото. Витка се олюля.

— Вие пък откъде се взехте? — събуди се чичо Коля и изпълзя от палатката. Помириса въздуха и разбиращо кимна. — Рибари.

Рибената чорба забълбука, издишвайки пара в чистия въздух. Да се диша друг мирис стана невъзможно.

— Романтици, — широко се усмихна високочелият Ваня и обясни съвсем без причина, — аха, попаднахте на слаба жена, — и кимна към Света, — гледам бъхте се с яденето. Да бяхте подхвърлили някоя рибка …

— Разбирам, слабичка е, — Витка получи ново побутване.

— Имаме ли спирт, — ухили се беломуявият Толик.

— "А у меня в кармане гвоздь, садись, и будешь гость" (20), пробърбори чичо Коля и доволен, се засмя, — е, какво Сашка, добри са ни кавалерите, а? Така-така.

— Добри та, добри… — проточи Сашка.

— Брей, че защо не ти харесват? — очуди се Толик.

— Захаресаха ми, захаресаха…

— Момчета! Музика, — подвикна Ваня.

Той се захвана да разопакова заключената в калъфа китара. Свали очилата. Тук явно не е минало без намесата на бурятска и якутска северна кръв: на славянското лице блестят, като на рис, рижи очи, хитри, хищно разногледи.

— Какво да ти изпея? — Замисли се той. — Весели песни не знам.

— Тогава избухай някоя тъжна, — отсече Витка.

— Бухане няма да се получи, та нали затова е тъжна, — отби го Толик.

— Работата не е в оттенъка… — не се решаваше Ваня.

— У нас не свалят момичетата така, като вас, — добави Сашка.

— Ваня, не се запъвай, чуваш ли ги какво говорят, — избухна в смях Толя и се обърна към Сашка, — в такъв случай идвам при вас.

Ваня запя със задушевен, дълбок глас:

Тополя, тополя, все в пуху.

Потерял я любовь — не найду.

Потерял я любовь и девчонку свою,

Вы постойте, а я поищу, поищу... (22)

 

Заслушаха се. Простите, наивни думи се лееха от чисто сърце. Гласът тръгваше нагоре и се прекъсваше, подрязан от отчаяние…

— Това е народна песен. Още бащите ни са я пели, — поясни с удоволствие певецът.

— Нашата Сашка не е по-лош поет, — не се даваше Витка.

— Не, по-лош, — уплаши се Сашка.

— Кой у вас там не се сваля? — заехидничи Ваня.

Сашка взе китарата и тутакси я остави:

— Все едно, аз мога само блуз и то на английски.

— Давай, скръндзо, — усмихна се Толик.

Сашка погледна тъмната лакирана китара. Подскачаше ярък лъч. Взе внимателно акорд.

Хубавите, чисти звуци се отделяха един след друг от сребърните струни и се задържаха във въздуха в очакване.

Сериозността на Саша подейства на насядалите около огъня, техните погледи станаха сериозни.

“Да става, каквото ще”, — и тя запя… За прашният град, безкрайните улици и поникващите дървета.

Сашка не искаше да влага душа в песента. Вносна печал на брега на свещеното родно езеро й се струваше немислима. Сашка недоумяваше: не ставаше ли самата тя източник на такова противоречие?…

— Гласовита е…, — призна най-после чичо Коля, и без пауза продължи — Да пийнем, куме, че на оня свят няма да ни дават.

Наквасиха се... Разпуснаха…

Сашка се надигна и незабелязано напусна сборището.

От хребета Байкал се откриваше все така нов. Той се простираше наляво, вдясно и напред, а ако не се обръщаш назад, ще ти се стори, ще под краката ти няма нищо. Дори, ако си стъпил на високо място. Налетя вятър и Сашка радостно се изплаши от падането.

Искаше й се да направи нещо ненормално, искаше й се да пее руски песни, но Сашка не знаеше нито една народна песен до край.

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru