почта
  блог
  ссылки
другое

Василина Орлова

Переводы ШИПКАТА
 
проза
стихи
альбом
статьи
 

     

 

Бродягата пропътува Байкал…

 

Тя затананика нещо свое, нещо ужасно глупаво. Засрами се и извика:

— Пред теб е малко да си човек!

Малко беше за Сашка, какво е тя — не познаваща живота, не изпитала нищо. Ех, ако беше бродяга! Да познае всичко и изведнъж, дори да се разочарова. Да изпадне в отчаяние. Да пропадне, всичко да пропадне, ако това ще помогне да се разговаря с Байкал като с равен!

— Кой е тук? — изведнъж, като ужилена, подскочи Сашка, чула току до ушите си тежко водково дишане.

— Ти отиде нависоко, — измествайки духа, проговори Ваня.

— Ти какво?

— Какво какво?… Нищо. Мисля, можем да поговорим малко. Хубаво пееш, по руски, съвсем добре.

Той разроши падащите си коси:

— Искам да сме начисто, разбираш ли или не? — Почака отговор. — Омръзна ми всичко това.

— Това? — Сашка недоверчиво погледна във водата.

— Какво му е хубавото! — Вие идвате тук, ние искаме да се откъснем оттук. Какъв е смисъла? Друг път помисли… Защо да не скочим и не поплуваме до Листвянка?

— Защото са стотина километра. — Не прие кокетливата шегичка Сашка.

— Това и казвам…

Ваня застана пред нея, попита:

— Имаш ли приятел?

— Много, — отново не разбра Сашка.

— Не, питам, приятел имаш ли си?

— Н-не знам.

— Хайде тогава, аз да съм ти приятел.

— Така изведнъж?

— А какво? Знаеш ли, ако имам жена, тя ще прилича на тебе. Тя ще свири на китара и ще е красива. Сегашните момичета са едни и същи — като пийнеш с тях, и тутакси ти лягат…

— Не е вярно! — в Сашка всичко се пречупи.

— Ти пък защо така? Да не би да ги знаеш?… Защо ли дойдох тук, защо…

— Омитай се! — извика Сашка.

— Защо те видях… — не чуваше Ваня.

— Махай се! — Брадичката на Сашка потрепера, в очите й кипнаха сълзи.

Той се спря, но по всичко се виждаше, че не разбира, какво се е случило. Извърна се бавно и тромаво. Тръгна по пътеката, като клатеше и въртеше глава, сякаш да се отърси.

Струваше й се, че ще се задуши, побягна надолу, до сами водата.

— Какво се случи? — прозвуча гласът на Витка.

— Нищо.

— Какво й направи?

— Нищо.

Сашка дойде.

— Ти му кажи, че всичко е наред, — възмути се Иван.

— Наред? А тя защо и такава? — не отстъпваше Витка.

— Всичко е нормално, — каза Сашка, показвайки с очи удивление.

— Ние само си дърдорехме, — със същото удивление в кривогледите и зли очи, гледаше и Иван.

Тръгнаха си скарани.

Сашка почувствова как й се сви стомахът и отиде в храстите. Чу се мъчителни звучи.

Тя отиде до хладната, чиста вода. Отпусна се на колене, изми се, изплакна си устата.

И зарева, като малко дете…

 

следующая страница

 


страницы:
 

1 11 21 31 41
2 12 22 32 42
3 13 23 33  
4 14 24 34  
5 15 25 35  
6 16 26 36  
7 17 27 37  
8 18 28 38  
9 19 29 39  
10 20 30 40  
         

    » содержание книги

 

logo
Василина Орлова

 

дизайн сайта:
радизайн


© 2008

 



cih.ru